ДЀНЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. Обикн. в съчет. Ден се дени. Нар.-поет. Настава ден, разсъмва; разденва се. Петлите пеят, ден ми се денит, / пущай ме, бяла Митро, да станем. Нар. пес., СбНУ ХI, 53.


Източник: Речник на българския език (онлайн)